Висцералната мазнина - не просто складиране на енергия

Дълго време мастната тъкан се е разглеждала единствено като хранилище за излишната енергия — нещо като "резервоар", който тялото пълни и празни според нуждите. Науката вече показва съвсем различна картина.

Какво показва науката

До началото на 90-те години на миналия век мастната тъкан е била смятана за бездейна структура, чиято единствена задача е складирането на мазнини. Откриването на два хормона, произвеждани от мастните клетки, разкрива, че тя всъщност е активен орган с вътрешна секреция. Оттогава изследванията показват, че мастната тъкан отделя цяло семейство сигнални вещества, наречени адипокини, които достигат до черния дроб, мускулите, кръвоносните съдове и дори мозъка.

Мащабът на това откритие е впечатляващ. Изследване е идентифицирало над 600 различни белтъка, отделяни от мастната тъкан, много от които все още не са напълно проучени. Тези вещества образуват сложна мрежа, която регулира обмяната на веществата в целия организъм.

Защо мястото на мазнината има значение

Не всяка мастна тъкан се държи еднакво. Мазнината, разположена около коремните органи (висцералната), е метаболитно различна от тази под кожата. Висцералната мастна тъкан, свързана с по-висок метаболитен риск, показва различен "профил" на отделяните вещества — повишени възпалителни сигнални молекули и понижени нива на защитно вещество, наречено адипонектин, в сравнение с подкожната мазнина. Тази разлика може да бъде установена още преди да се развие видимо метаболитно заболяване.

Това обяснява защо двама души с еднакво тегло могат да имат съвсем различен здравен риск — количеството висцерална мазнина, а не само общото тегло, е по-точен показател за метаболитно здраве.

Практическо значение

• Обиколката на талията е по-информативен показател от теглото само по себе си, защото отразява по-пряко количеството висцерална мазнина.

• Възпалителните сигнали от висцералната мазнина участват в развитието на инсулинова резистентност, което свързва темата пряко с риска от диабет тип 2.

• Редукцията дори на малък процент телесно тегло (5–10%) намерява значимо количеството висцерална мазнина и подобрява профила на отделяните вещества.

• Силовите тренировки и редовната физическа активност имат доказан ефект върху намаляването именно на висцералните, а не толкова на подкожните мастни депа.

  
  

Мастната тъкан не е пасивен склад, а орган, който "говори" непрекъснато с останалата част от тялото. Разбирането на този факт променя начина, по който трябва да разглеждаме теглото — не просто като число на кантара, а като показател за активността на цяла ендокринна система.